.

.

.

В пустия хол на изцяло обезкостен апартамент

седи внук наркоман и баба му.

По стените, по пода,по тавана няма нищо,

което да задържи погледа.

Близо до прозореца върху стар виенски стол

жужи,приплясква, но работи неуточнена марка телевизор.

Един метър по-навътре,почти към центъра на хола

седнала кръстато върху изнурените си нозе седи бабата,

вперила насълзени очи в телевизионната картина.

Най-отзад,почти до отворената холна врата

седи внукът и трескаво,със странен поглед

в очите разглежда стари фишове от тотото.

Мъчителната и тягостна тишина най-после свършва

и в хола се разнася нетърпящия възражение глас на внука:

- Бабо,бабо,пак загубихме! Тука пише,че ни взимат и телевизора...
.................................................................................................................................. 

да не вземете да ми тръгнете
да ми разсъждавате на философски теми...

- ще си минеш по реда,
не се презастраховай,приятелче!