Прочетен: 1793 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.11.2013 19:48
.
.
.
.
.
.
Русия
става
основен играч
в Близкия изток Руско издание:
Без Русия светът
вече щеше да води
Трета световна война
Снимка: архив, Reuters |
В неделния печат се откроиха две новини,
разделени с няколкочасов
интервал. Първо бе съобщено, че президентът на Русия е разговарял
по телефона с краля на Саудитска Арабия. После научихме, че сирийската
опозиция скланя да участва в преговорите "Женева-2".
Това е нов успех за Руската федерация -
тя се превръща в основен играч в Близкия изток,
пише Любов Люлко в "Правда".
В исторически план руската нация е обединявала всички народи и етноси
на територията, наричана в различни времена Руска империя,
Съветски съюз или Руска федерация.
И то без да ги асимилира -
запазвайки и развивайки тяхната специфика,
с уважение към чуждите религии,
вярвания,
начини на живот.
Векове наред руската държава е изграждала дипломация, насочена
главно към зачитане на другите нации
в стремеж да ги подпомага, без да ги унижи (понякога в свой ущърб).
Тази помощ често е била отблъсквана
с обвинения в имперски наклонности,
но времената се менят -
хората, недоволни някога от СССР и руснаците,
получиха възможност да сравнят руските действия с това
как действа сега Западът.
И се разбра, че Западът
насочва усилия главно към потискане,
асимилация,
рушене на неугодните нему религии,
устои и демокрации,
че компромиси може да намира само Русия,
в чиято православна вяра за разлика от католицизма
и протестантството е опазен приоритетът на душата
над духа (сиреч на миротворчеството над агресията).
Днес това личи особено ярко в Близкия изток, където руската дипломация
бележи успех след успех.
Съзнателно или подсъзнателно
мнозина политици схващат, че
без Русия светът отдавна вече щеше
да води военни действия
в рамките на Трета световна война
и това щеше да е краят на цивилизацията.
Промени в региона се очертаха още миналата година, когато премиерът
на Ирак Нури ал Малики направи две посещения в Москва -
без изобщо да стигне до Вашингтон.
След като американците я "освободиха" от Саддам Хюсеин, страната
заложи на сътрудничество с Русия и сключи пакетно споразумение
във военнотехническата сфера на стойност 4,3 милиарда долара.
Първата партида хеликоптери Ми-28НЕ и Ми-35, включени в тази спогодба,
ще бъде доставена в Ирак още тези дни.
Ще посочим, че Малики направи въпросния завой
не само защото руските оръжия
демонстрират в местни условия
превъзходство пред американските,
а защото Русия не сключва петролни договори
с Иракски Кюрдистан, без да пита Багдад,
както правят американците.
Малики знае чудесно, че Държавният департамент в мечтите си
вече е разделил страната му на по-малки държави
(както впрочем е разделил и Русия).
Втората важна победа на руската дипломация бе постигната още преди
историческите спогодби за Сирия - при посещението в Русия, направено
през август от началника на саудитското военно разузнаване принц Бандар,
главния наставник на въоръжената сирийска опозиция.
По данни, изтекли в телевизия Russia Today и в чужди медии (Ройтерс,
"Дейли телеграф" - цитирани бяха собствени източници), принцът
предложил на президента Владимир Путин цяла Европа в пълно
разпореждане на "Газпром", също и милиардни договори за покупка
на оръжия, стига Русия да обърне гръб на неотстъпчивия Башар Асад.
Бандар заявил, че в противен случай ще има терористични атентати
по време на Олимпийските игри в Сочи.
"Чеченските групировки, които застрашават Олимпиадата, са под наш
контрол и няма да заемат позиции в Сирия, без да уредят нещата с нас",
цитира негови думи примерно ливанският в. "Ал Монитор".
В отговор Путин пък заплашил с ответен удар по територията на кралството.
При всяко положение Бандар си заминал с празни ръце.
Това стана ясно след пробивния успех на Русия по сирийското
направление, когато бе сключен договор за унищожаване на сирийските
химически арсенали, а в замяна Западът се отказа
да предприеме военна инвазия и да свали президента Асад.
За този успех "спомогна" президентът Обама с навика си да прокарва
разни "червени линии" и амбициите на "велик политик".
Впрочем нека му благодарим: той прокара "червена черта" и за Русия,
чието ръководство ясно осъзна, че ако обърне гръб на Сирия, ще последва
Иран, а после и тя самата.
Сирийските спогодби спряха триумфалното шествие на ислямистите
из Близкия изток.
Освен това бе нанесен удар по транснационалното
правителство, спонсорирано от еврейското лоби,
което за щастие бе избрало погрешния политик в лицето на президента
на САЩ, за да завоюва световно господство.
В последния момент Обама се изложи - достраша го да даде заповед
за военна намеса.
Според в. "Джерузалем пост" Русия стои и зад сделката "относно ядрените
амбиции на Иран".
Изданието пише, че САЩ и Западът "си позволиха да се помамят"
от руските предложения, поради което "Иран вероятно ще запази
достатъчен ядрен потенциал, за да се придвижи рязко към ядреното
оръжие в нужния момент".
Коментарът е по повод евентуалното скорошно подписване на договор
с Иран, който да отмени санкциите срещу временно (!) замразяване на
експериментите с обогатяване на уран. Това е израелска оценка,
но дори премиерът Бенямин Нетаняху разбира, че САЩ не могат да решат
въпроса в негова полза - нито в този конфликт, нито в палестинския.
Кой да му помогне тогава? Москва действа успешно и тук.
През февруари например "Газпром" си гарантира ключови сделки на
пазара на израелски втечнен природен газ.
Според наблюдатели 20-годишният договор е само първа стъпка в новата
енергийна игра на Русия в Близкия изток, пише "Джерузалем пост".
Освен това Нетаняху пристига на 20 ноември в Москва, за да преговаря
с президента Путин. Той явно иска да повтори маршрута на Малики,
Бандар и лидерите на други страни от Персийския залив, които
се изреждат на гости при Путин в търсене на по-тесни дипломатически
и военни връзки. Години наред Русия не играеше никаква роля
в палестинско-израелските преговори. Може би трябва да сложим начало и тук - руската дипломация ще се справи.
Египет също не е далеч от мисълта да се преориентира към Руската
федерация. Миналия месец администрацията на Обама в САЩ "ядоса"
египетските военни с решението да намали помощта и доставките
на американски оръжия за тази страна. При предстоящото посещение
на президента Путин в тази страна Русия за пръв път от 70-те ще получи
възможност да заздрави позициите си в Египет, изгубени, когато
египетският президент Ануар Садат изгони оттам съветските военни
съветници и спря да купува оръжия от СССР.
Балансът на силите в Близкия изток се променя – според западните медии
не заради силата на Русия, а заради слабостта на САЩ.
Все пак ни се струва, че силата на Америка е в нейната военна мощ,
а силата на Русия - в миротворческия й потенциал.
Арабите се умориха да воюват.
Русия обаче може да им помогне и материално,
най-добре го доказват енергийните договорености с Израел.
Близкият изток има желание да сътрудничи с Русия,
но дали Русия също го желае?
Да - защото, ако е спокоен Близкият изток,
спокоен ще бъде и Кавказ.
Не бива обаче да повтаряме грешките на Съветския съюз
и с лека ръка да помагаме на всеки срещнат,
та дано ударим в земята американците -
трябва това да ни гарантира предимства,
най-вече икономически.
(БТА)
.................................................
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Военните и президентът подготвят въвежда...