=


=


=

Макар Варуфакис да отпрашва към залеза,
ще запомня неговата същност
 

 

Автор: Сюзън Мур

Превод: Илиян Станчев

Моля, при препечатване на материала, цитирайте източника на българския превод и името на преводача!

 

В един януарски ден, когато в полубудно състояние слушах неспирните евродебати, един мъж, за когото английският бе втори език, започна да рецитира поезия. Говореше за своите гръцки сънародници, които, както каза, са избрали „да цитират своя Дилън Томас, да не си отиват в тъмнината и да вият срещу смъртта на светлината” („Не си отивай кротко в тъмнината”, Дилън Томас – бел. прев.). Оживих се, а и не бях единствената. Мъжът бе Янис Варуфакис, икономист, блогър и академик, който малко след това щеше да стане финансов министър от СИРИЗА.

Той красноречиво обрисува с думи страданието и издръжливостта на гръцките си сънародници, но това не бе достатъчно да привлече вниманието на медиите. Те решиха да се съсредоточат върху неговата „пищност”. Очевидно в света на еврокрацията неносенето на вратовръзка се счита за радикално. Или грубо. Или и двете. Понякога носеше кожено яке. Или „Барбур”. Или риза, която може би бе твърде тясна. Той просто показваше, че не е поредният „костюмар”, карайки другите да изглеждат старомодни, напрегнати и като клонинги. В този обърнат с главата надолу свят, такава степен на нормалност означаваше, че ще последват етикети от рода на рок звезда и секс бог.

Усмихваше се на себе си, както той си може. Направи грешна стъпка със снимката със съпругата си, публикувана от  „Пари Мач”. Типична снимка тип „усмивка над салата”. Никой не трябва да си прави такава.

Но каквото и друго да направеше Варуфакис, както и партията му, предизвикваше смут. Каква бе тази сложна Теория на игрите, която прокарваше? Ще ви кажа. Опит да спази направените предизборни обещания, да договори най-доброто за своята страна. Отказ да бъде сплашен от недемократични сили и да отстоява принципите си.

Варуфакис бе оставен на резервната скамейка преди седмица или повече не заради „неуважителния” му външен вид, а заради прямотата на доводите му. Както каза гръцкият премиер Алексис Ципрас, „той говори езика на икономистите по-добре от самите тях.”

Винаги е настоявал, че отговорността по възстановяването на Гърция не лежи само върху страната, че трябва условията на гръцките кредитори да бъдат реалистични, тъй като човешката им цена ще бъде твърде тежка. Показа как финансови въпроси биват политизирани, а стари парадигми – нарушавани. По-лошо, говореше на еврократите като равен.

Говореше на нас като човешко същество, описвайки как Европа е легнала върху раменете на Гърция, прилагайки й „фискално симулирано давене”. Описваше как родното място на демокрацията бива превръщано в нещо, което наричаше „дългова колония”.

Както неговият героичен народ се вдигна миналата нощ срещу „дълговото робство”, така и той даде пресконференция в сива тениска, обявявайки подаването на своята оставка, с обяснението, че някои участници от еврогрупата не го искат на обсъжданията. Каза, че не му пука за привилегиите на кабинета, а за колективната подкрепа за Ципрас.

Той е човек, който ходи както говори, а говори с прямота. Това е толкова нетипично за потайните споразумения, които обичайно се правят в безвъздушните помещения в Брюксел. Той е политик, действащ според своите вярвания. Ще бъде запомнен не със своя стил, а със своята същност. Насочи автоматите надолу, настоявайки гръцкият народ да не бъде повече наказван. И народът го подкрепяше. Той отхвърляше параметрите и потайността на еврократите. Говореше скромно и опростено. Не се страхуваше от думата „колективно”. Нито пък СИРИЗА. Ципрас заяви: „Преговорите никога не са принадлежали на един човек.” Възможно е Варуфакис да е бил избутан за улесняване на преговорите, но какъвто и да е случаят, той няма да изчезне, дори и да отпраши към залеза. Преди всичко останало, той знае, че истинският стил е същността на човек. И остави най-добрия си вид за накрая, казвайки: „Ще нося с гордост ненавистта на кредиторите.”

Източник: The Guardian

Той е човек, който ходи както говори, а говори с прямота.

Това е толкова нетипично за потайните споразумения,
които обичайно се правят в безвъздушните помещения в Брюксел.
Той е политик, действащ според своите вярвания.
Ще бъде запомнен не със своя стил, а със своята същност.
Насочи автоматите надолу, настоявайки гръцкият народ
да не бъде повече наказван.

И народът го подкрепяше.

Той отхвърляше параметрите и потайността на еврократите.
Говореше скромно и опростено.
Не се страхуваше от думата „колективно”.
Нито пък СИРИЗА.

Ципрас заяви:
„Преговорите никога не са принадлежали на един човек.”
Възможно е Варуфакис
да е бил избутан за улесняване на преговорите,
но какъвто и да е случаят,
той няма да изчезне, дори и да отпраши към залеза.
Преди всичко останало, той знае,
че истинският стил е същността на човек.

И остави най-добрия си вид за накрая, казвайки:
„Ще нося с гордост ненавистта на кредиторите.”